§ 9. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

 Автор Илия Цоневски    

Настоящият текст представлява встъпителен текст на Част първа от съчинението на проф. Ил. Цоневски "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели", София 1986, с. 30.

ХРИСТИЯНСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ КРАЯ НА I ДО НАЧАЛОТО НА IV в.

§ 9. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Поради преследванията на християните през първите три века не е могла да процъфтява богата църковна литература, толкова повече, че не в литературната пропаганда Църквата е виждала пътя за разпро¬страняването на Христовото учение. „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“ (Марк 16:15) беше дал последни наставле¬ния на учениците Си възкръсналият Спасител. Както Сам Той винаги устно е разпространявал семената на Своето божествено учение, без да остави нещо написано, така било отсъдено и по-сетне проповедта, т. е. живото слово да остане главното средство за разпространяване на словото Божие и за проникване и укрепване на основните и вечни християнски истини в сърцата и живота на повярвалите и обърналите се към Христа люде. Всички новозаветни свещени книги са били предназначени или за отделни лица, или за цели общества — поместни църкви, които по-рано са били наставени в основните истини на Христовото учение и чрез проповедта на словото Божие са били вече спечелени за Христа и Неговата Църква Тези свещени книги са имали за цел да възстановят и укрепят, да изяснят и обосноват, да разширят и задълбочат предишното устно поучение и въвеждане във вярата. Именно това ръководно начало е останало меродавно и в следапостолско време: чрез проповедта, чрез живото слово главно е било предавано и разпространявано Христовото учение.

Враждебното отношение на юдеи и езичници към християнството и неправилното разбиране и изопачаване на Христовото учение от страна на враждуващите против него ни обясняват боязънта и предпазливостта с която древните християни са пристъпвали към писмено излагане и изясняване на изповядваното от тях учение. Та нали и Спасителят беше дал съвет на св. апостоли да не дават „светинята на псетата и да не хвърля бисера си пред свините“ (Мат. 7:6). Но когато нуждите на времето са налагали това, дълбоко вярващи в Христа люде са вземали перото, за да разкрият красноречиво и убедително основните истини на християнството, да отбият нападките против него и да посочат необоримо превъзходство му над всяка друга религия.

Църковната литература от апостолско и следапостолско време, вън от книгите на Свещ. Писание на Новия Завет, е твърде оскъдна. Появилите се писмени паметници през това време под апостолско име са израснали от практическите нужди на църковната община. От тази епоха имаме предимно няколко послания, писани по подражание на апостолските послания от църковни пастири до някои поместни църкви или до отделни лица. Авторите на тези послания се именуват апостолски мъже. 

30+++

+++

През II в. се появяват апологетическите съчине¬ния на древните християнски апологети, написани за защита на христи¬янството против нападките на юдеи и езичници. Но Църквата е трябвало да води не по-малка борба и против появилите се еретически, особено гностически учения. По този начин била създадена противоеретическата или полемическа литература. Разбира се, редом с апологетическите и полемическите съчинения били писани и такива съчинения, които идвали да задоволят потребите на самата Църква — предимно да се изложи в достъпна форма и да се изясни за самите членове на Църквата Христовото учение. През тази епоха се появила отчасти на църковна, отчасти на еретическа почва тъй наречената апокрифна литература: 1) апокрифни евангелия (на евреите, на дванадесетте или на евионитите, на египтяните, на Петра, на Матий, на Филип, на Тома, протоевангелие на Яков, на Андрей, на Варнава, на Вартоломей и др.); 2) апокрифни апостолски деяния (проповедта на Петра, проповедта на Павла, деянията на Петра, деянията на Павла, деянията на Павла и Текла, деянията на Петра и Павла, деянията на Андрей, деянията на Иоан, деянията на Тома, деянията на Филип, деянията на Матей, деянията на Тадей); 3) апокрифни апостол¬ски послания (послание на апостолите, апокрифни Павлови посла¬ния: до лаодикийци, до александрийци, до коринтяни, преписка между ап. Павла и Сенека); 4) апокрифни апокалипсис и (на Петра, на Павла, на Тома, на Стефана).